Оригинален текст
текст: Янчо Бреков - Бръснаря
Разпънат на кръст се почувствах да миг,
открехвайки пред себе си реалност.
Душата ми ранена, наддаде боен вик -
разбирайки фалшивата лоялност...
Дърветата студени, бяха като лед
и утрото във същото забвение...
Нощта - тъма, денят от светлина обзет
и същите проблеми и мъчения...
Припев:
Тъмнина се разлива по канала,
тъмнина и над неговия скалп.
Под петите в тъмнината е змията,
впиваща дълбоко зъби дори в самия скалп.
Каналът - синоним на живота,
по който устремен си
в своята вяра все напред...
Но запази дълбоко, там до тебе,
вечно светъл мироглед,
защото там накрай канала
рай е край невсеприет!
Скали - небето е дълбоко,
а петите са пръстта!
Днес времето, сърцето -
настояще са сега...
И отивайки в канала,
все напред и пак напред!
Ти прощаваш се с живота
и от пети и скалп си снет!