Оригинален текст
В презрение и злоба,
с пропиляна самота,
пропаднал съм в гроба -
в лудницата на света.
Крилатата нещастност,
надвиснала над вечността,
без никаква повратност
заклещила е я скръбта!
Припев:
Кой, кой живее без скръбта?
Кой се надява на съня?
Сам, сам живея на света,
без да съм оставил ни следа...
Глобални проблеми,
надвиснали над вечността,
съдби - строшени и
известна сивота...
Изваяна със злоба,
изваяна от вечността,
Земята е прокоба -
варираща със сирота!!!