Оригинален текст
текст: Янчо Бреков - Бръснаря
Ти, който ме гледаш отгоре -
създателю мой и на моя покой.
Милиони, милиарди безкрайни години
избавяш ме ти от вечен застой.
Призован на място непознато,
в условия сред трудности и страх!
Нравствени закони, подчинение безгласно
пред райската врата тогаз избрах.
Борбите непрестанни смучат,
изморих ли се - не знам!
Бичуван от заплахи смешни,
аз тичах все напред - без срам!
Страдания и мъчнотии.
Облаци и черна пръст.
Прераждане и пак наново
и после пак във черна пръст...
Припев:
Законът животински бе заел
тоталния си връх!
Декодиран на човешки,
изразен с думичката СТРАХ!
Живеейки с надежда малка
аз тичах след минутите в нощта.
И борейки се с всичко живо
с бясна скорост изтичаше деня...
Природата изхвърли ме
в пустинен остров сред вода.
С кръв и болки в сърцето
живея днес върху земя.
Превръщах се аз в машина
за убийства и терор.
С оръжие и мощ в ръцете
в скалата пробих отвор.
Убеден съм вече твърдо -
без доброто няма зло.
Крайност някаква ще има
и тя със сигурност ще е добро!!!