Оригинален текст
текст Янчо Бреков - Бръснаря
Сред пустинята безмълвна,
без остатъци от смях.
Глас бездушен ме прокълна -
глас предричащ смърт и страх...
И сега съм вечно сам -
вън от оня мръсен свят.
Изненадващо не знам -
къде намирам се, в смрад?!!
Припев:
Изморен, разбит и сам -
аз потъвам бавно, знам!
Но заслужих таз съдба
изолиран от света...
И израждат се децата,
като слънчеви лъчи.
И израждат слепотата
на милиардите души...
А вълните бавно мият
тук далеч брега червен...
Кървави вълни се вият
тъй далеч от свят зелен.
Всичко в моите очи
ужас пълен е сега.
Живо, мъртво тук скърби -
от усмивка ни следа...