Гледай видеото
Оригинален текст
Похвали се Калина Малина, мъри,
че е мома от голяма рода .
Че е мома от голяма рода, мъри,
нигде нема ерген да я вземе
От де я чу едно лудо младо, мъри,
зайде, слезна от гора зелена.
Продума й тя да му пристане, мъри,
полунощ му мома пристанала.
Проговаря Калина Малина, мъри,
Постой либе, постой почакай ме.
Постой либе, постой почакай ме, мъри,
че си забравих мойте тънки дари.
Върви, върви, Калино Малино, мъри,
там дето ша идем дари не ти трябват
мойта къща зелената гора, мъри,
мойте дари пушки и куршуми.