Гледай видеото
Оригинален текст
Росице, руса девойко, оти ти плачат очинки,
оти ти плачат очинки, пък ти се смее лицено.
Немой ма пита, юначе, юначе, младо пътниче,
стана ми девет години, от как ми любе замина.
Росице, руса девойко, не ти ли писмо провада,
не ти ли писмо провада, не си ли само дохода.
Нито ми писмо провада, нито си само дохода,
дете ми в кани остави, коджа го мома изходи.
Майко, разтваряй портите, сестро, размитай дворини,
здрав съм, заболан, разболел, от момски ясни гласове.
До не е сино гласове, а ми е сино за мома,
Дено на среде седеше, Дено ситничко предеше.
Ага си знаеш мале ле, иди майчо, искай я,
колко са скапо казува, колко са скапо дарува.
Байконо ище сино ле, чипново волве сратае,
майка на ище сино ле, на топ червена котние.
Дари ги майчо дарови, вземи си майчо момана,
наши та спели гердани, на чело жълти алтъни.