Гледай видеото
Оригинален текст
Теди Александрова:
Лесни са, жалки са, еднодневки казват им.
Те, горките, нагли са, все на тях не им върви.
Те, по чуждо се овличат, просто свое нямат си.
Няма кой да ги обича и заспиват все сами.
Аз, от тях ли да ревнувам? Не, дори, не се страхувам.
Знам, от всички мен избрал е, и в сърчицето, там отвътре съм аз.
От тях ли да ревнувам? Да, бе, това не ме вълнува.
Знам, от всички мен избрал е, и в сърчицето, във сърцето му съм аз.
Ползвани, захвърлени, будят жал у мен дори.
Тайно крият сълзите си, завистта побърква ги.
Те, по чуждо се овличат, просто свое нямат си.
Няма кой да ги обича и заспиват все сами.
Аз, от тях ли да ревнувам? Не, дори, не се страхувам.
Знам, от всички мен избрал е, и в сърчицето, там отвътре съм аз.
От тях ли да ревнувам? Да, бе, това не ме вълнува.
Знам, от всички мен избрал е, и в сърчицето, във сърцето му съм аз.
Аз, от вас ли да ревнувам? Не, дори, не се страхувам.
Знам, мен избрал е, в сърчицето му съм аз.
Само, само аз, само аз.
Другите след него тичат, но само мене той обича.
Другите след него тичат, но само мене той обича.