Гледай видеото
Оригинален текст
Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най – много нужда от теб.
Страдах за сто години напред кажи, че за щастие ми е ред.
Борис Дали:
Нали без чувства с теб си лягам само, кажи защо тогава ми е гадно?
Когато те заболи, защо с теб ме боли наравно?
Емилия:
Съгласни бяхме, никой не обича, а все по – силно на любов прилича и все по – страшно ми е, че някой ден това ще спре!
Припев:
Емилия: Точно когато казваме „недей да се влюбваш в мене“
Борис Дали: Казваме всъщност „обичай ме, не мога без теб“
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, само ако пръсна сърцето ти.
Че нищо няма да ни раздели с теб, кажи че този път всичко ще бъде наред.
Стига вече болка и предателства, и връзки дето свършват в приятелства.
Дори да те убият за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак.
Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най – много нужда от теб.
Страдах за сто години напред кажи, че за щастие ми е ред.
Нали разбрахме се когато идвам, сърцето си от мене да не взимам.
Когато тръгвам си от теб защо усещам, че се разбива?
Борис Дали:
Съгласни бяхме, никой не обича, а все по – силно на любов прилича и все по – страшно ми е, че някой ден това ще спре!
Припев:
Емилия: Точно когато казваме „недей да се влюбваш в мене“
Борис Дали: Казваме всъщност „обичай ме, не мога без теб“
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти, само ако пръсна сърцето ти.
Че нищо няма да ни раздели с теб, кажи че този път всичко ще бъде наред.
Стига вече болка и предателства, и връзки дето свършват в приятелства.
Дори да те убият за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак.
Емилия:
Когато мълча, когато съм лед, тогава имам най – много нужда от теб.
Страдах за сто години напред кажи, че за щастие ми е ред.