Гледай видеото
Оригинален текст
When I was younger I was certain
That I'd be fine without a queen
Just a king inside his castle
With an ocean in between
Now all I do is sit
And count the miles from you to me
Oh, calamity
We get older by the hour
Watch the changes from afar
Keep forgetting to remember
Where we've been is who we are
Now all I do is wonder
Why we ever set the scene
Oh, calamity
It's such a shame that we play strangers
No act to change what we've become
Damn, it's such a shame that we've built a wreck out of me
Oh, calamity
Oh, calamity
I'll remember nights alone
And waking up to dial tones
Always found my greatest moments
In the sound of your hello's
Now I struggle to recall
The reasons you would come to leave
Oh, calamity
It's such a shame that we play strangers
No act to change what we've become
Damn, it's such a shame that we've built a wreck out of me
Oh, calamity
Oh, calamity
If I catch you on the corner
Will you even know it's me?
Will I look familiar to you?
Do you offer me a seat?
Can we find a new beginning?
Do you turn the other cheek?
Oh, calamity
It's such a shame that we play strangers
No act to change what we've become
Damn, it's such a shame that we play strangers
No act to change what we've become
Damn, it's such a shame that we've built a wreck out of me
Oh, calamity
Oh, calamity
Oh, calamity
Come back to me
Превод
Когато бях по-млад бях сигурен,че ще се справя без кралица.
Просто един крал в своя дворец,
с океан, който ни дели.
Сега единствено седя
и броя киломтрите по между ни.
Ох, нещастие!
Остаряваме с всеки изминал момент,
наблюдаваме промените от далече.
Продължаваме да забравяме да запомним,
че местата, на които сме били определят кои сме.
Сега единствено се питам
защо изобщо създадохме тази ситуация?!
Ох, нещастие!
Колко е жалко, че се преструваме на непознати,
не правим нищо, за да променим това, в което сме се превърнали.
Подяволите, колко е жалко, че направихме една развалина от мен.
Ох, нещастие!
Ох, нещастие!
Ще помня самотните нощи,
в които се будех от звука на телефона.
Винаги намирах най-значимите за мен моменти
в звука на твоето "Здравей".
Сега се боря да си спомня
причините, поради които би си тръгнала.
Ох, нещастие!
Колко е жалко, че се преструваме на непознати,
не правим нищо, за да променим това, в което сме се превърнали.
Подяволите, колко е жалко, че направихме една развалина от мен.
Ох, нещастие!
Ох, нещастие!
Ако те срещна на ъгъла,
ще разбереш ли изобщо, че съм аз?
Ще ти изглеждам ли познат?
Би ли ме поканила да седна?
Ще можем ли да започнем отначало?
Би ли дала още един шанс?
Ох, нещастие!
Колко е жалко, че се преструваме на непознати,
не правим нищо, за да променим това, в което сме се превърнали.
Колко е жалко, че се преструваме на непознати,
не правим нищо, за да променим това, в което сме се превърнали.
Подяволите, колко е жалко, че направихме една развалина от мен.
Ох, нещастие!
Ох, нещастие!
Ох, нещастие,
върни се при мен!
