Оригинален текст
Аз - чуждата жена, гара и луна,
жълта тишина, тръгва влака!
Ти - мъй дошъл за миг, кратък като вик,
сякаш наркотик, да те чакам!
Припев:
Нямам сили, не мога да те спра, бавно те поглъща здрача,
нямам сили, сърцето ми разбито тихо плаче,
нямам сили, във тъмното на пръсти се промъква самотата,
нямам сили, земята опустява без приятел!
Аз този път избрах да живея в грях,
колко студ събрах тази вечер.
Ти утре ще си там пак при нея сам,
не разбра ли сам тъй далече?!
Припев: (х4)