Гледай видеото
Оригинален текст
Черен мрак ме сковава в нечовешка самота
и завинаги ми отне едно сърце.
Цял живот аз те чаках, но загубих те за миг,
безнадеждно напира в мен от болка вик.
Бог при себе си те взе.
Той обичаше ли те, колкото те обичах аз?
Крещя без глас.
Припев: (х2)
Като падаща звезда ти угасна в нощта,
защо ли бог така ни раздели?!
С пръсти в черната земя аз до тебе ще стоя
и до сетния си час ще ме боли.
Стъпките чувам, още носи твоя глас нощта,
с очите ти гледа тя в моята душа.
Цял живот аз те чаках, но загубих те за миг,
безнадеждно напира в мен от болка вик.
Бог при себе си те взе.
Той обичаше ли те, колкото те обичах аз?
Крещя без глас.
Припев: (х4)
Като падаща звезда ти угасна в нощта,
защо ли бог така ни раздели?!
С пръсти в черната земя аз до тебе ще стоя
и до сетния си час ще ме боли.
