Гледай видеото
Оригинален текст
Часовникът ми спря, дали да го навия, или да оставя времето да спре?
Та спомена за теб самотен да изтрие мъката от моето сърце.
Остана лист откъснат от тетрадка, откакто още, още бе дете,
писмо по детски писано, накратко, с избелели думи само две.
„Обичам те!“ написа ми, не отговорих, но видях в очите ти сълзи,
сега е късно, писмото аз отворих пък, но душата, душата ме боли, боли.
Сега жена си, плитките ги няма, сега си вече с пуснати коси
и думите написани отдавна едва ли още, още помниш ти.
И днес застанал бих пред всички хора с протегнати към теб ръце,
и бих повтарял дълго без умора: „Обичам те, обичам те!“
Обичам те, обичам те, обичам те!