Гледай видеото
Оригинален текст
Вървя, вървя сама по тази земя...
Тогава ти случайно ме срещна,
и с теб дойде като дълг неплатен
една любов и чиста и грешна,
една любов за теб и мен.
И таз любов бе нашето чудо,
изглежда стават добри чудеса.
Завивка беше твоята лудост,
постеля - моята коса.
Дай ми сила - по тревата вървя боса.
Търся биле - та съвсем да ни омагьоса.
Ще откъсна стрък само обично цвете -
с него все няма мира сърцето.
Защо да съм сама на тази земя...
Какво, какво ли с тебе да правя,
аз знам ли ти на какво си решен?
Дали да стъпя в тая жарава,
която палиш ти за мен?
И замълчи, не искам да зная,
не бива всичко до края да знам.
Но знам че вече в твояата стая
не си премръзнал ти, и сам.
Дай ми сила - по тревата вървя боса.
Търся биле - та съвсем да ни омагьоса.
Ще откъсна стрък само обично цвете -
с него все няма мира сърцето.
Защо да съм сама на тази земя...