Гледай видеото
Оригинален текст
Цвете, цвете чудно цвете
пак си долу в механата,
хич не те интересуват ни жената, ни децата.
Цвете, цвете, чудно цвете,
сервитьорката се мръщи ставай вече.
Ще метеме - заминавай си във къщи.
Цвете, цвете, чудно цвете,
май не те държат краката, ако някой
не те вдигне - ще приспиш в канавката.
Ангели по халати - бели като млекото,
внасят те във палати - слагат те на леглото,
с майчина нежна ласка - боцват те по бедрото
после глава цамбурват направо във ведрото.
Рошав, мрачен се събуждаш като някой
прародител и се чудиш що ли правиш
в този светъл отрезвител.
Цвете, цвете чудно, цвете,
сутрин в Морската градина
чакаш кръчма да отвори,
нейде под небето синьо, синьо, синьо-оле!