Оригинален текст
Щом навън се спусне вечерта,
сядам и слушам Бийтълс
и край мене променя се света,
и става нереално тихо.
Но в сънния нощен град
сякаш дочувам глас,
далечен глас
Щом навън се спусне вечерта
искам да те попитам -
как си днес след токова лета
още ли обичаш Бийълс?
И в стаята влизаш ти
плахо към мен вървиш,
към мен вървиш...
И пак ме каниш на танц,
неусетно в късния час
звънва нейде във нас китара -
както в онези дни.
И пак се люшва света
по лицето слиза сълза
но после бавно, бавно си тръгваш
преди да просветне деня!
Щом навън се спусне вечерта
искам да те попитам -
как си днес след токова лета
още ли обичаш Бийълс?
И в стаята влизаш ти
плахо към мен вървиш,
към мен вървиш...