Оригинален текст
Ослепях от фанфарен блясък,
Оглушах от фалшиви думи,
Припев:
Няма край пътят, който е пред мен -
струни шест, очила и стар рефрен.
Любовта ме предаде първа
и в жена за света ме превърна,
Припев:
Няма край пътят, който е пред мен -
струни шест, очила и стар рефрен.
Идваш ти и се втурваш бързо,
бягащ влак във едно и също,
Припев:
Няма край пътят, който е пред мен -
струни шест, очила и стар рефрен.
Ветрове имам в четири посоки,
с пръст избирам някоя от тях.
А с ръка отмервам срока,
на сърцето си отскока.
Как ще карам сама? До кога?