Оригинален текст
Часовникът отново няма право -
преди минута сякаш съм заспал.
След бръснене лицето е лилаво,
закуската е хляб и кашкавал.
Трамваят сутрин вози 300 души,
но важното е, че пристигам цял.
Зад папките колегата ми пуши -
естествено аз пак съм закъснял.
Делник...делник...делник...
Захващам се за работа стабилно,
забравям всичко, даже любовта.
Едно кафе във десет, много силно,
и пак така, така до вечерта.
Говоря малко - само къси фрази.
за ръб мечтае моят панталон.
Не помня кой, но някой беше казал,
че службата е вторият ми дом.
По тъмно се прибирам в къщи право -
денят ми беше много труден днес.
В студа навън лицето е лилаво,
навивам си часовникът за 6.