Гледай видеото
Оригинален текст
Провикна са Стоян
джанъм мила мамо,
от кале високо,
от Дервиш могила,
мамо мила мамо,
чуваш ли ма мамо.
Що си нямам мамо
един мили брата,
при меня да дойде,
та да ма йотърве,
от таз люта змия,
змия усойница.
Стоянови жалби
небе разтворили,
дребните му сълзи,
земя пропукали,
що си няма Стоян,
един мили брата.
