Оригинален текст
След дъжда, проливния, грейна росен ден.
„Ето я щастливката" – казваха за мен.
Чаках те и вярвах аз, мислех си така –
ний сме двата бряга на една река. (х2)
Две по две и птиците стоплят си дома,
дружките с момците си - само аз сама,
чаках те и вярвах аз, мислех си така –
ний сме двата бряга на една река. (х2)
Беше нощ, а утрото светло бе за нас,
знай, че нямам никого, чакам тебе аз.
Чакам те и вярвам аз, мисля си така –
ний сме двата бряга на една река. (х2)