Оригинален текст
Ти ме слушаш, навел очи.
В тях стаена сълза горчи.
Знам, жестоко е,
но тъй е по-добре.
Аз си тръгвам сега от теб.
Аз си тръгвам, макар да знам,
че оставаш на света
без мене сам.
А тъй щасливи с теб бяхме ний,
но где са тези дни?
Защо те бързат?
Защо от нас отлитат ?
След тях по цялата земя
ще тръгна без теб сама.
Ще спра ли нейде? Не знам.
Недей ме пита ! Не питай...
С колко болка и тъга
си отивам от теб сега,
ала пак не искам
ти да разбереш,
Че си всичко за мен в света
и тъгата, и радостта.
И че не мога аз
без теб.