Гледай видеото
Оригинален текст
С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее.
Духа вятър северен, прозират уж
гнезда обезлюдени - иде есен.
Много плод оставихме надире
и пътя ни не бе ни тих, ни лесен.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.
За тоя свят, за тоя мирис земен
опъвахме си нервите до скъсване.
Ний всичко дадохме преди да вземем,
да бъдем други - вече късно е.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.