Оригинален текст
Любил се е бял гълъб
с гълъбица.
Гледало ги е младо момче
с девойчица.
Покрай бистър поток
тихо шуми,
гълъб гука, момче нему
полека говори:
„Червен ти е клюн, гълъбче,
у гълъбица,
червени са устни,
у девойчица.
Прегърни ме, девойчице,
да се любиме,
срамота е от гълъба
ден да губиме.
Ти люби мене, мила,
па щем тебе я.
Наши тайни Бог знае,
не брани се ти."