Гледай видеото
Оригинален текст
Хоро се вие в реката на бял мегдан посред село,
води готово киряка, води го още и пее.
На хубост догор най-хубав, най има не и най кога,
а да седенки йе първи, първи и той мераклия.
Хвана си баща Тодора, малка мома йе най лична,
най-лична ли е гиздава, ка си ма Тодор продума.
Иде онази Тодоре, иди за мене да мориш,
майка ми още декони, на тебе аз да пристана.
Как да отида о ваще, при твойта майка и татко,
кат ми с него на бори, на бори още другари.
Двама аз ке ле с медили, вино с него смесили,
моме те с мене задявали, любе ле и разлюбвали.
Що ти е дале преставаш, щом като можем двамката,
с кришум да си се люби ме, ергенлък моме, рахатлък.
Малка мома кандисало и син на Тодор продума:
“Тайно при тебе ще идвам, по бяла риза везана.”
