Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Преди да се родя,
една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка.
Една секунда преди да се родя,
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка,
наричах го със думи, от които
във гърлото ми пламваха пожари,
обезумял го блъсках във стената,
в очите ми сълзи и кръв се смесваха,
а аз крещях, заплашвах, убеждавах,
накрая даже молех като пъзльо
и исках едно единствено…
Едно единствено,
но той не ми го даде.
Докато удрях, той не се и дърпаше,
а само ми се смееше със глас.
Когато му омръзна,
той стисна юмруците ми в длани,
заби глава в челото ми и каза:
„Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!“

ПРИПЕВ:
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя, но не човек, а камък.
И не защото ме е страх от хората, не само…
Не ме е страх от тях, каквито са –
плът, кръв и кости, мускули и зъби,
но ме е страх от туй, което те усещат –
тъга и самота, любов и радост,
предателства, приятелства, измами…
Не исках повече това, но го получих.
И за добавка
сърце ми даде Богът мой приятел.
„Пълни си го – ми каза – с чувства разни,
а ако щеш пък, дръж си го и празно.
Каквото да направиш – ще е грешка,
ще ти е гадно, а на мен – забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш“…

Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш,
краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен,
а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали…
Това е най-ужасното.
Такива като теб ме карат да се раждам
отново и отново, отново и отново, отново и отново…
И все човек, не камък…

ПРИПЕВ:
И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

поп-фолк рап рок
Зареди коментарите

Още текстове от Слави Трифонов и КуКу Бенд