Оригинален текст
Пред хладна каменна стена,
която град голям огражда,
седеше просяк, почернял
от глад, страдание и жажда. (x2)
Припев (x2):
Дали ще може някой ден
да бъде като всички хора,
да има дом, огнище и постеля,
и хляб за своите деца?
Но някой камък вместо хляб
остави в празната му шепа.
Мъжът наведе пак глава
и тъжни мисли го обзеха. (x2)
Припев (x6): ...
На-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на. (x2)