Гледай видеото
Оригинален текст
Страшно опустява в миг Земята, щом от мен си тръгна Мирослава,
още нося онзи дъх на лято и останах страшно сам в света тогава.
Сякаш всичко, всичко се променя, 100 целувки, твоят стон отронен,
спи морето, лятото догаря, но за жалост знам това е спомен.
Споменът наречен просто Мирослава, сякаш още ме докосва, в мен остава,
споменът е моята рана нелечима и сърцето оттогава всеки ден боли ме.
Споменът не ме напуска Мирослава, зима, есен своите тъжни рими спускат,
стих и песен като вино загорчава, този спомен, моят спомен с име Мирослава.