Гледай видеото
Оригинален текст
Сенки провесени, мъртви със плесени,
листата есенни
застинали, унили във времето.
А светлината няма я
през устата ни вижда се,
скрила се в ъгъла,
избягала от тука е пъкъла.
Нямаш идея само клони
и всичко сякаш моли,
За Бога помогнете,
да видим цветовете,
загубени, изстинали,
за вечността заминали,
виждат се точица мъглива там да ги настигна ли.
Там и да изригнат, да бликнат
от дълбоко и да се издигнат на високо,
отдето минали багрите живвали,
толкова красиви били,
светлината - да я настигна ли.
Да се слея с нея, да сме едно цяло,
да виждам к'вото вижда тя -
енергия не тяло.
Празното да стане черно-сиво, мръснобяло.
Тревата да е в зелено, пък дърветата в кафяво.
Напреде светлината,
пък назад да е мъгляво,
за к'во да оставам в тъмното,
кажи имам ли право.
Да я настигна ли или да остана,
да я настигна ли или да остана,
да я настигна ли или да остана,
да я настигна ли или да остана.
Дали във транс съм, сънувам ли,
нося ли се, плувам ли,
виждам ли, не виждам ли, бълнувам ли.
Да я настигна ли, дали да и викна й,
дали ще спре за мен,
или да утихна ли.
Да забравя ли, да свикна ли, ааа.
Да забравя ли, да свикна ли.
Да забравя ли, да свикна ли, ааа.
Да забравя ли, да свикна ли.
Цветята лилави,
треви се веят хилави.
Назад да се обръщат,
но го усещам духа в тила ми.
Ядосан, за него роб съм,
настигне ли ме гроб съм,
остана ли те чакам мяра да прокопам.
Усещаш, пипаш, вървиш, тичаш,
говориш, сричаш,
оглеждаш се, надничаш.
Ако знаеш - значи виждаш,
ако мислиш - имат цвят.
Всъщност, ако знаеш - значи си...
Видеото е добавено от KrasenG
рап
