Оригинален текст
(23.12.1984 г.)
Във нощ от бял сатен
излизам аз с надежда в мен
и виждам хиляди звезди.
Но как да знам коя си ти?
Припев:
Ездачът на звезди съм аз,
те винаги са в мойта власт.
Самотни светещи звезди.
Остават с мене до зори.
Небе, красива длан,
за мене си любовен храм.
По твоите стълби към целта
ще търся своята звезда.
***
И както малки кози
тъжно пеят
преди заколение,
така тя копнее
да върне и нашето лято.
А стражарите
в тъмница пазят
ключът на новото време.
И никой не знае
нейния ден
го отнасят летящи коне.
Тя не може да ги спре.
И никой светец няма
в чудо силата си да излее.
Никой.
Огънят още тлее.