Оригинален текст
Храниш ли гарвани
в твоето сърце,
пускаш ли корени
в мокрото поле.
Нож разрязва пламъка,
милостта бавно кърви,
с теб ще вдигнем камъка,
под който сме само аз и ти.
Вярват ли буквите
в гладките стени,
където са писани
без да са били.
Днес посрещнах изгрева,
в цяла нощ чака и ти.
Време е да отплуваме
за страна, в която не сме сами.
В малките замъци
намигащи поли
пази се престорено
чест, която спи.
Търси път насладата,
а плътта нежно грухти.
С теб ще се откажем
от това, което сме аз и ти.
участва в албуми: Нова Генерация - Отвъд смъртта (1992)
рок