Гледай видеото
Оригинален текст
Заградил е мамо, дюлгер Добри, заградил е нова къща,(x2)
нова къща чардаклия, чардаклия, първатлия.(x2)
Ут дол иде мамо малка мома, с очи черни, черешови.(x2)
С очи черни, черешови, с тънка снага тополова.
С тънка снага тополова, вити вежди гайтанови.
Загледа са мамо дюлгер Добри, загледа са, захласна,(x2)
изпусна си мистрията, забрави си усталъка.(x2)
Проговаря мамо дюлгер Добри: "Ой ви вази се чираци",(x2)
който гледа по момата, ще си счупи и главата.(x2)
Марийка ходи за вода, наредена пременена,
с калайдисани харкуни, поде Наньови ша мине.
Наньо на дюген седеше, червено вино даваше,
изкопа жълта ракия, той на Марийка думаше.
Мари Марийо любе ле, дигни очи погледни ме,
дигни очи погледни ме, скърши вежди продумай ми.
Пък Марийка му думаше, стига ма лъга Наньо ле,
стига ма лъга Наньо ле, стига ма лъга и мами.
Яс се научих Наньо ле, че ти си главен за друга,
за друга от друго село, и нея думат Марийка.
Радка коминя метеше,(x2)
Кольо й стълба държеше, мари и все нагоре гледаше.(x2)
Кольо на Радка думаше:(x2)
"Много ти рунтав коминя, мари, много ми рунтав коминя."
Кольо на Радка думаше, мари: "Много ти рунтав коминя."
Кольо на Радка пак дума:(x2)
"Ако е нашо кат вашо, мари, три деня стълба ща държа,
три деня стълба ща държа, мари и все нагоре ша гледам."
