Оригинален текст
Все по-назад и по-назад вървя към себе си полека.
Това бях аз... Но аз ли бях?... Не ща да спра... Защо?.. Но нека.
Но нека... Лентата върви... към миналите ми животи...
На заден ход... Все по- назад... Върви на бързи обороти.
Ядосвам се за подвиг стар... И радвам се на стара грешка.
Това съм аз... Но аз ли съм?... Каква безумна въртележка!
Обаче, колко съм красив... И без задръжки и комплекси.
Очите ми изглеждат зли... Брадата ми изглежда секси.
И ето - ти... Внезапна... Спря... Прегърна моите обувки.
И сгърченото ми лице покри с надежди и целувки.
И ето - лентата върви... Борба за свобода и хляб ли?
Театър... Глупости... Дали? Или пък гег на Чарли Чаплин...
Ах, неотворени врати... С клеясали железни панти.
Да ги отворя?.. Няма как... И няма други варианти.
Веднъж завинаги... Фиксаж... Илюзия... Назад към рая.
И свършва... Лентата... Нима? И празни ивици накрая...
15 януари 2004 г.