Оригинален текст
Спокойствие невероятно.
Камбанен звън като на сън.
Ах, колко нежно, колко златно
изгрява утрото навън.
А снощи бурята пищеше.
Дори морето оглуша.
И тъжно беше, страшно беше
на изтощената душа.
Лежа…И нищо не желая.
Въздушен като никой път.
Нима съм жив…Или дошла е
спокойната и мъдра смърт.