Оригинален текст
За някогашното... Което...
Пак ще се върне... Някой ден...
Нали?... За болката в сърцето...
За смелостта да бъдеш с мен.
Такъв – капризен, лош, отчаян...
И все по зъл и уморен...
Ах, за началото след края...
За ужаса да бъдеш с мен...
За белезниците... Железни...
За доживотния ни плен.
Докато някой ден изчезнем...
За подвига да бъдеш с мен.
През зимата... През самотата...
В леда... От тебе разтопен...
С останките от топлината.
За участта да бъдеш с мен.
И за усмивката прилежна...
През сълзите... И през скръбта.
Благодаря ти, неизбежна
и храбра моя... До смъртта.