Оригинален текст
В прииждащата светлина
убит е всеки звук.
В невероятна тишина
мълчим един до друг.
Умората ни от нощта
по сивото стъкло
тече на златен водопад
над нашето легло...
Един във друг... Изгрява ден
с невидими черти.
Един във друг -- аз в теб, ти в мен.
Таванът се върти.
Hе, невъзможна е сега
във тази тишина
до мене другата жена
със други рамена.
Светът учетворен мълчи
със четири ръце
със четири уши, очи
и със едно сърце.