Оригинален текст
Не давам свойта млада старост -
последния си нощен ден.
Божествен дявол с кротка ярост
крещи беззвучно още в мен.
Какво избирам - кратка вечност?
Не знам...Или безкраен миг?
Навлизам в близката далечност -
единосъщ и многолик.
Бях награден и бях наказан.
Живях умрял. Умирах жив.
Ревнив - в любовната омраза.
В омразната любов - щастлив.
Неотстъпчив и доброволен...
Летяха зимните лета.
И есента бе пълна с пролет,
и пълна с есен пролетта
Отивам си - безгрешен грешник.
Неизтощим и уморен.
И слънцето - тоз черен свещник
едва белее Там... Над мен.