Оригинален текст
Не, не спирай победния марш, наша малка пехота -
от две храбри войничета - рамо до рамо в нощта.
Колко битки! И жертви! И край… Победихме Живота...
И какво ни остана? Да победим и Смъртта.
Залегни във окопа до мен. Срещу залеза слънчев.
Тъмнината, със пушка в ръка, как коварно пълзи.
Дай ми босия крак да извадя коравото трънче.
Ах, в окото ми влезе мушица!.. И още сълзи.
Изстрел... изстрел... и изстрел... И всеки - звезда на небето.
И от тука нататък - звезди... и звезди... и звезди.
Ще улучим Смъртта със последния - право в сърцето.
Между двете й ледено бели и голи гърди.
Виж Смъртта как умира... Как тъжно се киска Живота.
Кой ли там я погреба... Дълбоко в небесната твърд.
И сега накъде, до кога, наша малка пехота...
Две войничета рамо до рамо... До другата Смърт.