Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Блъскаше се татко от зори до късен мрак.
Изкарваше за хляб и за дрехи той едва.
Всяка вечер татко тъжен бе, но все пак млад,
С грапави ръце милваше ме без слова.

Не усетих аз, залисан в своята игра.
Как пораснах аз, а татко остаря.

Знаех аз, че мама беше зле.
Може би знаеше това, тя сама.
Щом я взе, черната земя,
татко през сълзи бога прокле.

И осъмваше на своя стол сломен от скръб.
И мъката преви без милост неговия гръб.
Помня онзи ден, в който каза той: "Ти си голям.
Сигурен съм аз, че ще се справиш сам."

Всяка нощ, когато милвам своите деца,
дочувам тъжен аз пак татковия глас.
Всички думи в мен са живи и татко в тях е жив
и вярвам, че чрез тях в живота аз успях.

Аз си спомням всяка дума и татковия глас
звучи във мен сега и във всеки труден час.
Всички думи в мен са живи и татко в тях е жив
и вярвам, че чрез тях в живота аз успях.

Текстът е добавен от temelko

естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Борис Гуджунов