Гледай видеото
Оригинален текст
Когато луната изплува
Полека изплува от облака бял
сребристия кръг на луната
и грейна простора, отново видял,
че с обич е пълна земята.
Лунни лъчи,
в колко очи
капчица обич от вас запламтява!
Лунни лъчи,
колко очи
пият от вашата прелест тогава!
И тъжният вече дори не тъгува,
когато луната изплува.
А който е тръгнал с любима в нощта,
пак приказка сякаш сънува,
че има безкрайно красиви неща,
когато луната изплува.
Лунни лъчи,
в колко очи
капчица обич от вас запламтява!
Лунни лъчи,
колко очи
пият от вашата прелест тогава!
И тъжният вече дори не тъгува,
когато луната изплува.
Текст: Димитър Точев
Музика: Йосиф Цанков