Оригинален текст
Иван Пеев, Александър Йосифов, Банчо Банов.
Вън дъждът вали безкрайно;
Ти стоиш смутен и смешен.
Казваш- всичко е случайно.
Никой, знам, не е безгрешен,
но не мога, не, не мога;
може би аз съдя строго.
Мен една лъжа ми стига,
тя стена сега издига.
Всичко друго бих простила.
Даже болката горчива,
пак с усмивка аз бих скрила
само с теб да съм щастлива,
но не мога, не, не мога;
може би аз съдя строго.
Мен една лъжа ми стига,
тя стена издига между нас.
Припев:
Отивай си, върви си.
Без вяра любовта умира в нас.
Отивай си, върви си-
далеч от мен ще те обичам аз.
Отивай си, върви си.
Без вяра любовта умира в нас.
далеч от мен, далеч от мен,
далеч от мен ще те обичам аз.