Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Само ден преди универсиадата по шах,
спечеля ли победа, да почерпя обещах.
Не бях играл турнир и исках да се пробвам -
обичам мозъка си за шах да изразходвам.
На другия ден спечелих цели два мача
и на приятелите поставих следната задача:
Отивайте в \"Лайтъра\", водката от мене,
и така се напихме, дявол да го вземе.
Все си казвам, батка, водка да не пия,
щото после ме прихваща страшна простотия.
Събаряхме кошове и ритахме огради,
тогава някъв дядка на ченгета се обади.
Блъскахме някакви си тъпи ламарини
и псувахме на дядката всичките роднини.
Съборихме на центъра още два коша
и мислихме, че водката не беше никак лоша.
Тази вечер, уви, изведнъж се промени,
щом до нас спря кола със сини светлини.
Единият от нас за миг избяга моментално,
а останалите гледахме патрула много жално.
Искаха първо да възстановим вредите,
а после от районното да гледаме звездите.
Избраха вуйчото кошовете да намества
и той отиде с тях, макар да не му харесва
Тогава за оръжие ченгето ни пребара
и в Първо районно колата ни откара.
Влизайте и чувствайте се като у дома си,
говореше куката, сякаш с гъза си.
Влезе озлобен след малко някакъв кретен,
тъпия му поглед прикова се върху мен.
"Пишлемета, за дето ми прекъснахте чекиите,
сега ще ви пратя всички по килиите."
Развяваше пръст и се правеше на строг,
но от далече си личеше, че е някакъв мишок.
В Районното доста бързо изтрезнях,
фъстъци ядях, а кафето си разлях.
Тогава почнахме да пишем разни обяснения,
а куките даваха тъпите си мнения :)
В Районното разбраха за нашето пиянство,
искаха да ни лепват дребно хулиганство.
Подписах споразумение и се отървах,
а на другия ден отново шах играх.
Болеше ме глава, спомените бяха бледи,
но записах на шаха нови две победи.
Тоя шах се оказа спорт агресивен,
за това на другия турнир ще съм пасивен

Текстът е добавен от Killa

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Кайсиева градина