Гледай видеото
Оригинален текст
Дращя с нокти по плътта си,
от безсилие рева.
Писна ми от педераси
и обмислени слова.
Нямам сили, нямам обич,
нямам радост, нямам глас.
Писна ми от всички проби,
писна ми от всички вас.
Искането няма мярка,
даването има край.
Шибай своята помиярка
и задоволен си трай !
Ля, ля, ля, ля...
Оценявайте ме, глисти,
к'во като съм гъз за вас ?
Пролетта ще ви разлисти
с въшки, с въшки в розовия храст.
Не, не мога вече, доста,
обстановката е проста -
ти си тази, аз съм кой си,
тя е, да бе, аз пък - не.
В страх ще пукна от "не бой се",
но ще е веднъж поне...
Не можеш, а за мен е нужно
и мъчейки да разбереш -
семейството е най задружно,
когато, когато се превърне в леш.
Ля, ля, ля, ля...
Повече не мога, вече
даже гъдела ми пречи.
Пречат ми и мазни хора,
пречиш ми, на теб говоря -
Замини или оставай,
откажи се или давай !
участва в албуми: Хиподил - С гол в ръката... (1996)
рок