Гледай видеото
Оригинален текст
Когато Мими ме остави сърцето ми направи
туп-туп и след това спря.
Съседите дойдоха, настъпи суматоха –
всички закрещяха: “човекът умря”.
Аз обаче не умрях, напротив излетях
и станах полтъргайст – дух, който прави номера.
Започнах да витя из мимината стая,
клатех гардероба щом влезеше мъж.
Нощно време хърках, в ушите им човърках
в леглото им валеше ту сняг, ту дъжд.
Ех, колко е добре човекът да умре,
да стане полтъргайст – дух който прави номера.
Навсякъде в научните среди настъпи смут,
веднага за целта се създаде институт.
Задачата му беше да докаже пред света,
че полтъргайсти няма, че съм зрителна измама
и че всъщност нямам право да летя.
Хората в квартала надушиха скандала
и започнаха да гледат Мими с лошо око.
Събрание събраха, там я порицаха,
казаха й: “Мими, тежко ти и горко”.
Аз обаче я спасих, извиках “ху” и се появих.
Нали съм полтъргайст – дух който прави номера.
В научните среди настъпи този път пълен смут,
прерогативите прехвърлиха на друг институт.
Там също се заеха да доказват пред света,
че полтъргайсти няма, че съм зрителна измама
и че всъщност нямам право да летя.
Все пак излезнаха с теория,че тази история
би трябвало вече всеки мъж да разбере -
никога в брака не трябва да се чака
сърцето да направи туп-туп и да спре.
Мъжът е мъж, нали така?
За брака трябва силна ръка,
а не полтъргайст, полтъргайст.
Мими, Мими, Мими, обичам те Мими.
Мими, Мими, не го ли разбра?
Мими, Мими, Мими, Мими позволи ми
да ти бъда полтъргайст и да ти правя номера.
Не са необходими повярвай ми Мими
научни институти, чиновници, бюра.
Мими, Мими, Мими, обичам те Мими!
Мими, Мими, не го ли разбра?