Оригинален текст
Вятър луд кръстосва пътя ми пак
в неспокойни дни от моя свят.
Има нещо странно в тях, миг тревога или страх,
превзели моята вина.
С необязден порив, с бяла душа,
разпознавам времето в прахта
върху часовник остарял, в някаква епоха спрял,
като осъдена мечта.
Хора в кръга затворен,
в страшната хипноза между „не” и „да”.
Свят търся променен,
в себе си отрекъл безразличния ден.
Чакайте! За миг спрете поне, времето да съберем!
Чакайте! Там има светлина. Можем да я изведем!
В театър от безвремие и морал,
в грехове и догми оглупял,
двойнитя стандарт за власт плете въже за всички нас,
там вързан здраво е духа.
С мълния и вятър ще известя
полета на дръзката мечта,
да възкръсне моят ден, ще възкръсне моят ден,
захвърлил камък по смъртта.
Хора в кръга затворен,
в страшната хипноза между „не” и „да”.
Свят търся променен,
в себе си отрекъл безразличния ден.
Чакайте! За миг спрете поне, времето да съберем!
Чакайте! Там има светлина. Можем да я изведем!