Гледай видеото
Оригинален текст
Над прегъбения свят денят догаря уморен.
Мрак подгонил е нататък светлината.
Натежало от безброй звезди, небето се навежда над земята.
В тъмната утроба втурва се съдба – в едно небе и земя.
Константинополският трон настръхнал е от нов кошмар –
враг прекрачил императорската воля.
Правото да бъде най-велик някакъв суров народ оспорил.
Сляпата омраза търсела вина, предизвестила война.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.
Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.
Над прекършения гняв танц извивала Смъртта.
Срам споходил императорската слава.
Българската воля взела връх над ромейските войски и трона.
Омразата разбила се в духа – като вълна във скала.
Разумът, прогонен под старата корона, скитал вън с венец от тръни.
Скиптърът имперски за разплата призвал и Бог и Сатаната.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят коренът на Дуло.
Ромеи, готи и алани, хуни, тюрки и славяни знаят кой е Аспарух.
Един народ съдбата изковава.
Българите – в меча се кълнат
от стремето на своята държава
те – народът на Кубрат.
И тоз народ прегънал е Земята,
от Слънцето орисана по дух
за зидовете тежки на България,
посяти от духа на Аспарух.