Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

5133 прочитания

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Блъскаше се татко от зори до късен мрак.
Изкарваше за хляб и за дрехи той едва.
Всяка вечер татко тъжен бе, но все пак млад,
С грапави ръце милваше ме без слова.

Не усетих аз, залисан в своята игра.
Как пораснах аз, а татко остаря.

Знаех аз, че мама беше зле.
Може би знаеше това, тя сама.
Щом я взе, черната земя,
татко през сълзи бога прокле.

И осъмваше на своя стол сломен от скръб.
И мъката преви без милост неговия гръб.
Помня онзи ден, в който каза той: "Ти си голям.
Сигурен съм аз, че ще се справиш сам."

Всяка нощ, когато милвам своите деца,
дочувам тъжен аз пак татковия глас.
Всички думи в мен са живи и татко в тях е жив
и вярвам, че чрез тях в живота аз успях.

Аз си спомням всяка дума и татковия глас
звучи във мен сега и във всеки труден час.
Всички думи в мен са живи и татко в тях е жив
и вярвам, че чрез тях в живота аз успях.

Текстът е добавен от temelko

естрада
Зареди коментарите

Още текстове от Борис Гуджунов