Гледай видеото
Оригинален текст
Твоите устни на парфюма моя как му се лепят,
идвам да побърквам, не нарочно, т'ва ми е стилът.
И след мене трудно зная че мъжете с други спят,
викат психолози че им сринах лекичко светът.
Всеки плаща някога, дойдох за сметката, не го очакваш, да,
аз съм болката голяма, твоята лудата, в сърцето бурята.
Припев:
Луди сме били жените, вещици дори че като ни нараните връщаме по три,
тая песен да е химна на ранените, тези дето взеха се за най-големите.
Искам да ти пари като друга гали вместо мен,
нощем обикаляш нашите места, не спиш добре.
Иска ти се зная да те хване теб амнезия,
за да ме забравиш, но до днес така и не можа.
Всеки плаща някога, дойдох за сметката, не го очакваш, да,
аз съм болката голяма, твоята лудата, в сърцето бурята.
Припев:(x2)