Оригинален текст
Отново дочувам смеха ти -
знам, че си падаш по смешни неща.
Ръцете ти тънки заплитат
твоята тъмнозелена коса.
Сенките бягат от тебе.
Болките спират и вият от страх.
Знам, ще останеш за мене
всичко, което - уви! - не разбрах.
Ще те намеря
да стоплиш дните изстинали.
Да не успея,
ще те измисля завинаги.
Пак се промъкваш в съня ми -
с алени устни рисуваш сърца,
с длани възпираш дъха ми,
шепнеш ми разни лилави неща.
Вече не искам да чакам,
щом като трябва, сега ще горя.
Ти ще си огнена фея.
С теб ще забравя какво е вода.